искаш ли да ти разкажа историята на живота си
Роден съм 1979…естествено че няма да разказвам историята на моя живот.
Писнало ми е като се прибирам с такси и проклетите таксиметрови шофьори да ме хващат за слушател. В повечето случаи започват след няколко-минутна пауза и съвсем случайно изместват темата към техния живот. Например “Ех тази улица как са я разбили, аз едно време карах багер и правех улици.”, “към кой ресторант каза, аз между другото съм работил 20 години в ресторанти, бях управител”, “я виж тая гарга, между другото ЕЙ СЕГА ще ти разкажа историята на живота си”. Последния даже не си направи тоя труд ами встъпи директно към скучните 15 минути. И като се замисля никой не е бил обикновен прошляк ами все някакви големци, които след 89 година са били смазани от новото време. Даже последния каза че имал 100000 ( сто хиляди ) долара но ги изгубил при прехода. В смисъл алоооооооо кво ме интересува.
Едно време се опитвах да им се противопостава. Мълчах, измествах темата, дори се опитах да разказвам моя живот но те са като някакви броненосци не им дреме и за това сега само от време на време подмятам “ъ”, “аха”, “деба” и…тва е
февруари 5th, 2007 at 22:38
“от време на време подмятам “ъ”, “аха”, “деба” и…тва е” - соу сейм…
февруари 6th, 2007 at 8:11
Аз се втренчвам мълчаливо през прозореца, някои се усещат и млъкват.
Обикновено на някакви психари попадам, два пъти едва не преживях катастрофа, други пък са почвали да се карат с шофьори по кръстовищата, абе.. :/
А за да не ти дрънкат, добра тактика е като се качиш в таксито, да използваш момента и да си проведеш телефонните разговори, които имаш за деня.
февруари 7th, 2007 at 8:48
Аз така съм във влака.
Ако не е пълен просто отивам в друго купе, но ако е пълен репликите са ми “да, да, да”, “така е, случва се” защото все лоши неща разправят.Но някои даже и ме разпитват.”Вие къде учите?”
Кажа ли, че съм студент и се започва, “Оооо и дъщеря(сина) ми е студент(ка)” и се започва и историята на живота на децата.
Имал съм и случай в който заспивам, но жената не забелязва и като се събудих още говореше.
февруари 7th, 2007 at 18:04
ахахах, вчера във влаката една точно така разказваше историята на децата си къде какво завършили, ама какво работели, аз четях няква книжка по философия, лол.. в такси се возя най-често в тея дето качват 4-ма за кварталите, тогава обикновено разговора е между шофьора и този на предната седалка, така че не е проблем…